Тайните на Вселената

Изконен е стремежът на човека към тайнственото, мистичното, неведомото, към всичко онова, което се намира отвъд възможностите на физическите сетива. Но интуитивно винаги сме усещали, че там някъде отвъд има нещо, нечия сила или някой, който наблюдава или ръководи неговия живот. Езотерикът, търсещият човек се отличава с това, че той не се задоволява само с повърхностни и чисто материални модели на мислене, а иска да проникне в дълбочина, до причината. Той иска да разбере защо е болен или самотен, защо изведнъж е започнал да успява, да среща определени хора или да му се случват странни неща. Иска да знае какво прави на тази планета, каква е задачата му тук, каква е ролята му в този театър и как може да играе още по-добре…

В този смисъл заниманията с духовно-спиритуални теми могат да го направят по-спокоен, по-уравновесен и по-разбиращ, по-толерантен, но и по-директен, по-осъзнат, по-смел, готов на рискове – за да върви по собствения си път в хармония с духовните закони.
Това, което искам да споделя с широката аудитория в Интернет е свързано с разгадаване тайните на Вселената. Ще се опитам да представя в кратка и синтезирана форма най-важното от определени източници.
Светът е пълен с чудеса, а най-хубавото е, че ние самите също можем да ги сътворим. Как ли? Ами като познаваме основните космически закони. Вече има достатъчно литература, публикации, филми и т.н. по въпросите свързани с възникване на Вселената, на живота, защо сме тук и с каква цел, какво ни чака след смъртта.
Темата е много обширна, интересна и всеобхватна.

Произход на човечеството
Съществуват много хипотези за произхода на човечеството. Повечето учени от материалистическото направление, последователи на Чарлз Дарвин са единодушни, че човекът е произлязъл от маймуната. Те виждат доказателства за тази теория в археологическите открития за първобитните хора и техните примитивни оръдия на труда, проследяват ясната динамика в развитието от човекоподобните маймуни до напълно съвременния човек. През последните години обаче се натрупаха много доказателства, които оборват теорията на Чарлз Дарвин. В Интернет могат да се намерят достатъчно книги, статии, научно-популярни филми, които представят доказателства, че човекът не е произлязъл от маймуната.
Най-задълбочените и цялостни изследвания по въпроса за произхода на човечеството е направил руския офталмолог проф. Ернст Мулдашев в своята книга „От кого сме произлезли“. Убеден, че науката и религията са две сфери на познанието, че различията им са no-скоро външни и формални, отколкото същностни, че синтезът помежду им би могъл да роди принципно нови перспективи и възможности в безкрайната спирала на знанията, той организира четири последователни експедиции до Индия, Непал и Тибет, чиято цел е да се издирят изворите за произхода на човечеството. Така се появяват сензационните разкрития, които потвърждават хипотезите за наличието на особена форма на живот във финия (онзи) свят, за взаимоотношенията между духа (финия свят) и материята (физическия свят), за процесите на стареенето и безсмъртието, за дематериализацията и материализацията, за Генофонда на човечеството, съставен от представители на предишни цивилизации, които контролират еволюцията и са готови да възродят живота на планетата в случай на глобална катастрофа. Авторът доказва, че древните митове, легенди и религии, както и текстовете на т.нар. посветени (Нострадамус, Елена Блаватска, Николай Рьорих и др.), не са плод на развинтена фантазия, а отразяват научните постижения на нашите предходници (лемурийци и атланти), че техният общ източник е Всеобщото информационно пространство или Висшият разум, когото обикновено наричаме Бог. Смайващите паралели и аналогии между съвременната наука и езотеричните и религиозни знания коренно променят представите ни за човека, еволюцията и Вселената и очертават една изумителна картина, в която има всичко друго, но не и чудеса. Една картина, която започва от Сътворението, уплътняването на духа и появата на материята, проследява развитието на петте човешки раси (според терминологията на Блаватска) и стига до наши дни, до сомати-пещерите и подземната техногенна цивилизация на Шамбала и Агарти, живееща в други пространствено-времеви измерения, различни от нашите.
В този смисъл загадъчните явления и феномени, определяни от традиционната наука като несъстоятелни и случайни, получават своето логично и естествено обяснение.
Д-р Мулдашев и неговите сътрудници приучват всичките известни 35 човешки раси (по А. Йархо) и правят следното заключение: „Като цяло нашите очно-геометрични проучвания – успоредно с някои допълнителни хипотези – показаха, че човечеството има общ корен, краен вариант от гените на един предшесвеник и една предшественичка. То възниква в Тибет и се разселва по света.“
Всеки образован човек е чувал легендите за атлантите, живели на Земята от незапомнени времена. В специализираната литература (Е. Блаватская, източните религии и др.) се казва, че преди нас земното кълбо е било обитавано от няколко цивилизации, чието ниво на развитие значително е изпреварвало нашето. Може би точно атлантите, загинали в глобален катаклизъм, са дали израстъка на съвременното човечество? Може би към тибетския му произход е съпричастна и тайнствената Шамбала, разположена според легендите също в Тибет? В книгата си Ернст Мулдашев дава отговор на въпроса дали съществува някакъв общопланетарен механизъм, който да гарантира, че животът на Земята ще продължи и след глобални катастрофи? Лемурийците, атлантите, както и някои хора от нашата цивилизация могат да предизвикат състояние на съзнанието известно като сомати ( в някои литературни източници „самадхи“), в което упражняващият го – според принципа „духът владее материята“ – е в състояние да сведе обменните процеси в тялото до минимум и по този нчин да го консервира. През 1893 г. в Бенгалия майстор Рама Крипта е създал школата йога, с помощта на която е било възможно да се изпада в състояние на сомати. Веднъж самият Рама Кришна изпаднал в сомати, като за случая поканил и лекар. Лекарят направил оглед на тялото му, установил, че е мъртво и издал медицинско заключение за смъртта. След това Рама Кришна оживял. В по-късен период нееднократно са изследвани телата на хора в състояние на сомати. При тези случаи не са регистрирани пулс, няма данни от електрокардиограма и електроенцефалограма, температурата на тялото е паднала. Описани са много случаи, когато хора, прекарали в състояние на сомати няколко години, са се връщали към живот. Оживяването им е удивлявало и плашело околните. В състояние на сомати тялото е каменно-неподвижно, т.е. характеризира се с много голяма твърдост, която се дължи на свеждане обмяната на веществата в организма до нула. До това състояние се стига чрез медитация, при която с помощта на биополето се въздейства на водата в организма и чрез нея на обменните процеси. Сомати е висша форма на медитация. При сомати душата се намира извън тялото, но остава свързана с физическото тяло чрез „сребърната нишка“. „Сребърната нишка“ представлява сребърно светеща енергийна връзка, свързваща душата с физическото тяло. В състояние сомати тялото може да бъде консервирано за стотици, хиляди и даже милиони години. Д-р Мулдашев смята, че в пещерите в Хималаите има същества от по-древни цивилизации (лемурийци, атланти), които пазят генофонда на човечеството и в случай, че настъпят глобални катаклизми и човечеството бъде унищожено, тези същества ще възкресят древните знания. Достъп до тях имат много малко хора. В убежищата им влизат само тези, които съществата допуснат. Самите пещери трудно могат да бъдат намерени. В тях действат непознати за хората сили (психическа бариера), които пазят създанията от натрапници. Този, който успее да открие проход и влезе, постепенно започва да се чувства много зле, докато не колабира. Има много документирани случаи по време на инвазията на Китай в Тибет, когато китайски войници са били намерени умрели с разкривени от болка лица и непокътнати тела на входа на пещери-сомати.

Космическите закони

Съществуват космически закони, които управляват живота във Вселената – в духовните и в материалните светове. Тези закони действат независимо дали човек знае за тях или не, дали вярва в тяхното съществуване или не, дали ги познава или много от тях все още са тайна за него. Всички живи същества се подчиняват на действието на тези закони, защото при тях няма изключения, при тях всичко е правило.
Земната цивилизация се управлява от Йерархията на Великото Бяло Братство. Над нея има и друга – Слънчевата Йерархия, която създава религиите и която е обучила Земната. Двете Йерархии са свързани помежду си. Те изпращат свои Посланици на Земята, които да разяснят на хората, че техният дух е създаден по образ и подобие на Божествения дух и също като него е безсмъртен; че истинският живот е в духовната светлина на хармонията, любовта и мъдростта; че мисловната енергия е огромна сила и всеки носи лична отговорност за собствените си мисли и постъпки – резултат от тези мисли и че личната отговорност ще спаси света от разрухата и хаоса.

  1. Закон за резонанса (Закон за привличането) – както човекът, така и духовният свят подлежи на Закона за резонанса. Всеки е в съзвучие само с тези области от реалността, с които трепти в резонанс. Подходящо описание дават изразите „Всеки вижда това, което иска да види“ и „Светът около тебе е твое огледало“. Светът около нас предлага винаги това, което сами излъчваме. Ако лъжем, ще бъдем лъгани. Ако ни е страх, ще се конфронтираме със страховете си. Ако живеем с радост, винаги ще намираме нещо, за което да се радваме, т.е. подобното привлича подобно. Това се нарича качество на резонанса. Ако изменим светогледа си, светът около нас като огледало ще ни покаже промяната. Всичко, което идва в живота ни, е привлечено от самите нас. Привличаме го чрез образите в съзнанието си – онова, което мислим. Онова, което се случва в ума ни, ние го привличаме към себе си. Мислите изпращат магнетичен сигнал, привличащ аналога обратно към вас. Представете си живот в охолство и ще го привлечете към себе си. Това действа винаги и при всекиго. Проблемът е, че повечето хора мислят за онова, което не искат, а после се чудят защо им се случва отново и отново. Законът за резонанса (привличането) не прави разлика дали възприемате нещо като добро или лошо, дали го искате или не. Той просто откликва на мислите ви. И ако сте се вторачили в дълговете си и се чувствате ужасно, това е сигналът, който изпращате към Вселената. „Чувствам се ужасно заради всичките си дългове.“ Това затвърждавате, това чувствате с цялото си същество и това и ще получите в още по-голямо количество. Затова, когато гледате нещо, което искате и казвате „да“, активирате една мисъл. Законът за резонанса откликва на тази мисъл и ви носи онова, което й съответства. Но когато гледате нещо, което не искате и крещите „не“, вие не го отблъсквате, а напротив – активирате мисълта какво не искате и сега Законът за резонанса ви осигурява точно това нещо. Ако се чудите какво привличате, запитайте се как се чувствате. Ако се чувствате добре, продължавайте в същия дух. Чувствата ни са обратна информация дали сме на прав път или сме се отклонили. Колкото по-добре се чувстваме, толкова повече сме в синхрон. Колкото сме по-зле, толкова повече сме извън синхрон. В богатството на ежедневните ни преживявания ние предлагаме мисли, които буквално формулират бъдещите ни преживявания. Това, което мислим и чувстваме, винаги съответства на онова, което се проявява. Това означава, че каквото и да е направила мисълта с живота ни, то може да се поправи чрез промяна на осъзнатостта ни.
  2. Закон за причината и следствието (Закон за кармата) – на този закон приляга поговорката: „Каквото посееш, това ще пожънеш“. Карма е санскритска дума означаваща действие, влияние, причина-следствие, съдба. Човешкото съзнание се разглежда като извор на причинните импулси, които, от една страна, посяти в миналото влияят на настоящото състояние на съзнанието; а създадени в настоящето, определят бъдещите състояния на съзнанието. Важен аспект в източната философия е идеята, че всяко съзнание посяло дадена причина трябва да наблюдава, преживее и осъзнае последствията от тази причина. Този процес е още известен и означаван с понятието реинкарнация или прераждане. С други думи, идеята карма поражда, като един вид следствие, идеята прераждане. Под кармична причина не трябва да се възприемат само действието. Кармични причини-семена могат да бъдат и са мотивите, мислите, чувствата, желанията и разбира се думите изказани от човека. Освен индивидуалната карма, която се отнася към дадено конретно съзнание има и групова карма, която може да се прояви и разгърне към дадено колективно съзнание на ниво семейство, род, нация, раса или цивилизация в общопланетарен аспект. Законът за кармата е в услуга на духовната еволюция, разбрана чрез опита. Той е гаранция, че всеки човек ще се сблъсква с един и същ проблем толкова дълго, колкото е необходимо, за да го реши. Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие се връща към нас като бумеранг. От всеки човек се иска пълна отговорност за съдбата му.
    Според индийската философска традиция има три вида карма:

    • Санчита карма – натрупана, събрана карма, чиито резултати още не са се проявили.
    • Прарабдха карма или карма-съдба е тази част от санчита кармата, която съставя сегашния ни живот. Събират се плодовете на част от натрупаната карма. Никой не може да избяга от нея, както и да се опитва.
    • Крияамана карма или карма-семена. Това е кармата, която човек сега създава, чрез своите мисли и постъпки и чиито плодове ще бере в бъдеще.
  3. Закон за аналогията (Каквото горе, такова и долу) – духът, съзнанието и мистичното са вплетени в тъканта на нашия материален свят, но качеството и стойността на тези отвъдни понятия са непълни. Етиката, любовта, мъдростта, познанието, истината и радостта са само земен отзвук на това, което е в отвъдното. Към закона за аналогията спада и аксиомата „каквото вътре, такова и отвън“. Тялото е отразена картина на душата и съответно болестта е отражение на вътрешното състояние, на състоянието на душата.
  4. Закон за превъплъщението – базира се на Закона за ритъма. Ритъмът може да бъде наречен регулирана вибрация. Както вибрацията се отнася към музикалните ноти, така ритъмът се отнася към мелодията. В ритъма има повторение и цикли. Цялата Вселена може да бъде категоризирана с понятия като вибрации, ритми и вълни – последица от структурираните периодични фази, които са в основата на всяко събитие. Животът и всичко свързано с него, се разгръща в поредица от прогресии и цикли, които са спираловидни по природа; след това те отново се събират. В определено време всичко се превръща в своята противоположност. Животът се разгръща в полярен свят, в редуването на две различни плоскости – на материално-физическо и на финоматериално-отвъдно. Както материята е разделена на две – мъжка и женска, така и животът се подразделя на битие и отвъдно. Когато умираме в битието, се раждаме в отвъдното и смятаме него за реалност. Следователно раждането и смъртта, съответно битието и отвъдното, в крайна сметка са двете страни на едно и също нещо.

Животът е едно голямо училище: едни тъкмо започват, други остават в същия клас и така всеки учи, докато сам стане професор. Тогава той се превръща в специалист по вечност и има задачата да слезе долу и да помогне на учениците, за да могат и те да станат такива. Те започват да разбират, че всички са част от Бога и че животът ни оформя дотогава, докато станем безупречни.

Обобщавайки всички космически закони, можем да кажем: „Всичко, което причиняваме на някое божие творение – добро или зло – на хора, животни или растения, все някога ще се върне при теб като добро или зло.“

В Талмуда намираме всичко това още веднъж, обобщено в пет изречения:

Внимавай за мислите си, защото те ще станат думи,

внимавай за думите си, защото те ще станат действия,

внимавай за действията си, защото те ще станат навици,

внимавай за навиците си, защото те ще станат твой характер,

внимавай за характера си, защото той ще стане твоя съдба.

Реклами